угрижил си

Речник на българския език

1. угрижил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угрижил си е производна форма на угрижа се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. угрижил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угрижил си е производна форма на угрижа се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).