угоявало е

Речник на българския език

1. угоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угоявало е е производна форма на угоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угоявало е е производна форма на угоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. угоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угоявало е е производна форма на угоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).