угостил

Речник на българския език

1. угостил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угостил е производна форма на угостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угостил — мин. деят. св. прич. м. р.

угостил е производна форма на угостя (мин. деят. св. прич. м. р.).