угоил си

Речник на българския език

1. угоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угоил си е производна форма на угоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. угоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угоил си е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).