угоил е

Речник на българския език

1. угоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угоил е е производна форма на угоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угоил е е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).