уговорило

Речник на българския език

1. уговорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уговорило е производна форма на уговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уговорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уговорило е производна форма на уговоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).