уговорил

Речник на българския език

1. уговорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уговорил е производна форма на уговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уговорил — мин. деят. св. прич. м. р.

уговорил е производна форма на уговоря (мин. деят. св. прич. м. р.).