угнивал съм

Речник на българския език

1. угнивал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

угнивал съм е производна форма на угнивам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. угнивал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

угнивал съм е производна форма на угнивам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. угнивал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

угнивал съм е производна форма на угнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).