угнивало

Речник на българския език

1. угнивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угнивало е производна форма на угнивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угнивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угнивало е производна форма на угнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. угнивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

угнивало е производна форма на угнивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. угнивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

угнивало е производна форма на угнивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).