углъбил си

Речник на българския език

1. углъбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

углъбил си е производна форма на углъбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. углъбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

углъбил си е производна форма на углъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).