угасял

Речник на българския език

1. угасял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угасял е производна форма на угасям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угасял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угасял е производна форма на угасям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. угасял — мин. деят. св. прич. м. р.

угасял е производна форма на угасям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. угасял — мин. деят. несв. прич. м. р.

угасял е производна форма на угасям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. угасял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угасял е производна форма на угася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. угасял — мин. деят. несв. прич. м. р.

угасял е производна форма на угася (мин. деят. несв. прич. м. р.).