увъртеше

Речник на българския език

1. увъртеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

увъртеше е производна форма на увъртя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. увъртеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

увъртеше е производна форма на увъртя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).