увъртаха

Речник на българския език

1. увъртаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увъртаха е производна форма на увъртам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увъртаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

увъртаха е производна форма на увъртам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).