увъртало

Речник на българския език

1. увъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увъртало е производна форма на увъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увъртало е производна форма на увъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. увъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

увъртало е производна форма на увъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. увъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увъртало е производна форма на увъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).