увъртал

Речник на българския език

1. увъртал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увъртал е производна форма на увъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увъртал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увъртал е производна форма на увъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. увъртал — мин. деят. св. прич. м. р.

увъртал е производна форма на увъртам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. увъртал — мин. деят. несв. прич. м. р.

увъртал е производна форма на увъртам (мин. деят. несв. прич. м. р.).