увърта

Речник на българския език

1. увърта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

увърта е производна форма на увъртам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. увърта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

увърта е производна форма на увъртам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. увърта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

увърта е производна форма на увъртам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).