увълчило е

Речник на българския език

1. увълчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увълчило е е производна форма на увълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увълчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увълчило е е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).