увълчвал си

Речник на българския език

1. увълчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увълчвал си е производна форма на увълчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увълчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увълчвал си е производна форма на увълчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. увълчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увълчвал си е производна форма на увълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).