уврелите

Речник на българския език

1. уврелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

уврелите е производна форма на увра (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. уврелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

уврелите е производна форма на увря (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).