увоняло

Речник на българския език

1. увоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увоняло е производна форма на увоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увоняло е производна форма на увоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).