увонял

Речник на българския език

1. увонял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увонял е производна форма на увоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увонял — мин. деят. несв. прич. м. р.

увонял е производна форма на увоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).