увонил съм

Речник на българския език

1. увонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увонил съм е производна форма на увоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увонил съм е производна форма на увоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).