увонил е

Речник на българския език

1. увонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увонил е е производна форма на увоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увонил е е производна форма на увоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).