увонило

Речник на българския език

1. увонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увонило е производна форма на увоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

увонило е производна форма на увоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).