увонили

Речник на българския език

1. увонили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увонили е производна форма на увоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увонили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

увонили е производна форма на увоня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).