увонила

Речник на българския език

1. увонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увонила е производна форма на увоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

увонила е производна форма на увоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).