увонил
1.
увонил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
увонил
е производна форма
на увоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
увонил —
мин. деят. св. прич. м. р.
увонил
е производна форма
на увоня (мин. деят. св. прич. м. р.).