увонил

Речник на българския език

1. увонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увонил е производна форма на увоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увонил — мин. деят. св. прич. м. р.

увонил е производна форма на увоня (мин. деят. св. прич. м. р.).