уволнил е

Речник на българския език

1. уволнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уволнил е е производна форма на уволня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уволнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уволнил е е производна форма на уволня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).