увиснал съм

Речник на българския език

1. увиснал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увиснал съм е производна форма на увисна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увиснал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увиснал съм е производна форма на увисна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).