увиснал е

Речник на българския език

1. увиснал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увиснал е е производна форма на увисна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увиснал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увиснал е е производна форма на увисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).