увиснало е

Речник на българския език

1. увиснало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увиснало е е производна форма на увисна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увиснало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увиснало е е производна форма на увисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).