увисвал съм

Речник на българския език

1. увисвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увисвал съм е производна форма на увисвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увисвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увисвал съм е производна форма на увисвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. увисвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увисвал съм е производна форма на увисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).