увирах

Речник на българския език

1. увирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

увирах е производна форма на увирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. увирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

увирах е производна форма на увирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).