увил си

Речник на българския език

1. увил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увил си е производна форма на увия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увил си е производна форма на увия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).