увил е

Речник на българския език

1. увил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увил е е производна форма на увия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увил е е производна форма на увия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).