увило е

Речник на българския език

1. увило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увило е е производна форма на увия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увило е е производна форма на увия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).