увиела

Речник на българския език

1. увиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увиела е производна форма на увия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увиела е производна форма на увия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).