уви

Речник на българския език

1. увѝ междуметие (тип 190) редактиране

Значение

междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен.

Грешни изписвания (1)

  • ови

2. уви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уви е производна форма на увия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. уви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уви е производна форма на увия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).