увехнала

Речник на българския език

1. увехнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увехнала е производна форма на увехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увехнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

увехнала е производна форма на увехна (мин. деят. св. прич. ж. р.).