увесил е

Речник на българския език

1. увесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увесил е е производна форма на увеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увесил е е производна форма на увеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).