увесела

Речник на българския език

1. увесела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увесела е производна форма на увеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увесела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увесела е производна форма на увеся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).