уверяло
1.
уверяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
уверяло
е производна форма
на уверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
уверяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
уверяло
е производна форма
на уверя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).