уверило
1.
уверило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
уверило
е производна форма
на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
уверило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
уверило
е производна форма
на уверя (мин. деят. св. прич. ср. р.).