уверили

Речник на българския език

1. уверили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уверили е производна форма на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уверили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уверили е производна форма на уверя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).