уверила
1.
уверила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
уверила
е производна форма
на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
уверила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
уверила
е производна форма
на уверя (мин. деят. св. прич. ж. р.).