уверил
1.
уверил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
уверил
е производна форма
на уверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
уверил —
мин. деят. св. прич. м. р.
уверил
е производна форма
на уверя (мин. деят. св. прич. м. р.).