увековечило

Речник на българския език

1. увековечило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увековечило е производна форма на увековеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увековечило — мин. деят. св. прич. ср. р.

увековечило е производна форма на увековеча (мин. деят. св. прич. ср. р.).