убягнало

Речник на българския език

1. убягнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убягнало е производна форма на убягна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. убягнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

убягнало е производна форма на убягна (мин. деят. св. прич. ср. р.).