убягах

Речник на българския език

1. убягах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

убягах е производна форма на убягам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. убягах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

убягах е производна форма на убягам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).