убягало си

Речник на българския език

1. убягало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

убягало си е производна форма на убягам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. убягало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

убягало си е производна форма на убягам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. убягало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

убягало си е производна форма на убягам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).